Януарска мъка, време безразличното пладне
да сложи своето уравнение на небето,
твърдо злато, като преливаща чаша вино,
изпълва земята до връх лазурния й предел.

Мъки на днешното време, мънички гроздчета
събиращи в себе си зелена горчивина,
объркани, скрити сълзи на отминали дни,
де лошото време извади на бял свят.

Да, кълнове и скърби, всичко, що тупти
заровено в януарската светлина напращяла,
зряло ще бъде, ще гори като зрял плод.

От нас ще паднат теглата ни,  в душата ни
мощен повей ще духне, домът ни ще светне чист с пресен хляб на трапезата.