Във всички други диря част от теб,

в реката бързо виеща се от жени,
коси на плитки, леко сведени очите,
със стъпка плъзгаща се във море от пяна.

Реших, че ноктите ти съм съзрял,
побегнали и издължени кат’ черешки,
косата ти ми се привижда други път,
ликът ти да гори на клада във водата.

Все търсих, ала твоя ритъм не познах,
таз твоя светлина, деня пренесла от гората,
ушите ти мънички никоя друга няма.

Ти с цялост кратка, сред всяко нещо си една,
и аз със теб се нося по течението, любещ,по таз разлята Мисисипи към устието женско.