П Л А Д Н Е

Пабло Неруда
 <<<

 

 

Зелено мълчание, светлина влажна,
потръпваше юни сякаш бе пеперуда
и през южните ширини, през скали и море,
премина Матилда, по средата на пладнето.

Отиде си натоварена с железни цветя,
с водорасли, южнякът що блъска и хвърля,
с бели ръце, напукани от солтапоразяваща,
ти събра стволове пораснали в пясъка.

Обичам твоя чист дар, кожата ти – с цялост на камък,
ноктите ти, поднесени на слънцето от твоите пръсти,
устата ти – цялата кипнала в радост.

О, дай на моя дом, край бездната застанал,
измъчения ред на тишината,
таз морска къщичка забравена на пясъка.

Сто сонета за любовта