Забравих, че ръцете ти хранят корени, поливат с вода преплетени рози, докато следите от пръстите ти разцъфнат в благодатния мир на природата.

Вода и мотика – като твои животни те следват – да хапят и лижат земята, и тъй с работа, плодородие даваш и огнена свежест на карамфилите.

Любов и преклон, чест на пчели за ръцете ти, що объркват в земята челядта си прозрачна и в сърцето ми почвата обработват,

така че съм като обгорен камък, що с тебе запява, като изпие водата, донесена от гората с гласа ти.