Горчива любов, теменуга с корона от тръни –
в гъст шубрак от чувства бодливи,
стрък – копие от страдание, венчелистче от ярост,
как и по кой път влезе в душата ми?

Защо така огън от мъка изля
върху хладните листи по пътя ми?
Кой те научи как да ми хванеш дирите,
камък, цвят или пушек ти посочиха мойта обител?

Знам, как трептя боязливата нощ,
утрото всички чаши с виното си напълни,
слънцето на небето своето право постанови,

ала мен жестока любов обсади ме без жал,
и накрая проряза с тръни и меч
изпепеляващ в сърцето ми път.