|
Сърце, царице моя на корито и на лук, тигрице малка на игла и зеленчук, обичам блясъка на малкото ти царство, оръжията ти – восък, вино и зехтин,
пръстта, що се отваря за ръцете ти, със синята си същност сгрява ги, сънят преселил се в салатата, влечугото, навило се в маркуча.
Със сърп в градината събуждаш мирис, посока даваш на сапуна и на пяната, ти качваш се по по лудите ми стълби,
разчиташ моя почерк както трябва, намираш в пясъка на моите тетрадки загубените букви, търсещи устата ти. |
|
