Ти дъщеря си на морето, братовчедка на ригана,
плувкиня, от чиста вода имаш тяло,
готвачке, от жива пръст е кръвта ти,
с привички земни си и пълна с цветя.

Погледнеш ли водата, вдигат се вълни,
с ръце в земята – семена кълнят,
в теб свойствата дълбоки на вода и пръст
в закон се сливат, запечатан в глина.

Найяда, на изумруди тялото си нарежи,
във кухнята възкръснала ще разцъфтиш,
за да си всичко, дето съществува,

накрая спиш в кръга на моите обятия,
що теб от мрака пазят – да почиваш,а в пяната на твоя сън – трева и водорасли.