|
Любима, време е да си вървим у дома,
де стълби качват се под сплетена лозница,
теб лятото на път към спалнята ще изпревари –
ще влезе голо със крака от горски цвят.
Целувките ни – скитници пребродиха света,
Армения – таз сочна хапка изровен мед от земята,
Цейлон – гълъб зелен, и Йанг Це – дето разделя
с търпение древно нощта от деня.
И днес, скъпа моя, през морето трещящо,
като две слепи птици към стената се връщаме,
там, де ги чака гнездото на далечната пролет,
защото любовта не може да лети без да се спира,
животът ни връща все към стената, към морския бряг,
към познати земи гледат целувките ни да се завърнат. |
Сто сонета за любовта |