|
С преобърната истина става къщата сутрин
от пух и постели, в началото на деня,
без посока, като зареяна малка лодка
между хоризонтите на реда и съня.
Нещата настояват да влачат останки,
студени последствия, безцелна привързаност;
намачкани гласни се крият в хартията,
в бутилката виното минал ден все проточва.
Ти, създаваща ред, жужаща като пчела,
достигаща до места, загубени в тъмнината,
ти победи светлината с твоята бяла енергия.
И така сътворява се пак една яснота,
нещата се подчиняват на вятъра на живота,
и редът своя гълъб и хляб установява. |
|