С лаври от юга и риган от Лота,
коронясвам те владетелко на моите кости,
и няма как да не сложиш тази корона,
от земята изплетена с балсам и листи.

Като твоя любим, идваш от онзи зелен край,
отдето е глината, що в кръвта ни тече,
в града се лутаме като хора от село,
да не би да затворят пазара треперим.

Скъпа моя, сянката ти ухае на слива,
очите ти крият своите корени в юга,
сърцето ти е детска касичка с форма на гълъб,

тялото ти е гладко като камъка във вода,
целувките ти са чепки грозде в роса,
и аз заедно с теб живея с пръстта.