Безкраен път до твоята целувка, скъпа,
каква самота в лутане да съм с теб!
Все тъй преминават влаковете в дъжда,
а в Талтал пролетта не е пукнала още.

Но аз и ти, скъпа моя, сме заедно,
заедно в дрехите, заедно в корена,
в бедрата, в есента и водата – тъй заедно,
докато ти и аз сме сами – заедно.

Виж колко камък е принесла водата
в устието на реката Бороа;
знаеш, делят ни държави и влакове,

а ние трябваше само да се обичаме,
с цялата бъркотия, с мъжете и жените,със земята, що учи карамфилите да цъфтят.