Произхождаш от някоя къща на бедния юг,
от онези сурови места на студ и земетресения,
които, след като боговете им рухнаха в гибел,
ни преподадоха урока житейски във глина.

Ти си мойта кобилка от черна пръст, целувка
от тъмна кал, любима, червен мак от глина,
гълъб на здрача, полетял нейде из пътя,
спестовна касичка със сълзите на детството бедно.

Момиче мое, сърцето си на бедност пазиш още,
и тез бедни крака, навикнали с острия камънак,
устата ти, не винаги вкусвала хляб и сладкиши.

Идваш от бедния юг, душата ми е родена там,
в небето майка ти още преплаква свойто пранезаедно с мама. Затова те избрах, companera.