Гола, си с простотата на твоята длан,
прозрачна, мъничка, гладка и земна,
с очертания лунни, с ябълкови пътеки,
гола, стройна си като житния клас.

Гола, синкава си като Кубинска нощ,
имаш лозя и звезди по косите,
гола, ставаш огромна и жълта,
тъй както в златна църква е лятото.

Гола, малка си като някой твой нокът,
нежна, с извивки, розова като зората,
за да се скриеш след туй в подземния свят,

като в дълъг тунел от грижи и дрехи,
светлината ти в листопад притъмнява,
и в една ръка разсъблечена се превръща.