Преди да те обичам, скъпа, нямах нищо,
из улиците скитах, лутах се в нещата,
бе всичко празно и безименно,
светът бе само въздух, спрял в изчакване.

Познах аз стаи в пепелява прах,
тунели от луната обитавани,
жестоки складове, отдето те напъждат,
настойчиви въпроси в пясъка.

Бе всичко празно, мъртво, уморено,
пропаднало в развала и безпътие,
неотменимо чуждо беше всичко,

на някой друг бе всичко и на никой,
така, докато твойта красота и бедност със щедрост не дариха есента.