Любов, любов на кулата небесна
се качват облаци – ликуващи перачки,
и всичко става синьо, става на звезда,
морето, корабът, денят на заточение са всички.

Ела и виж черешките на звездната вода,
ключа заоблен на забързана вселена,
до огъня на мимолетно синьо се допри,
ела преди цветът да се орони.

Тук няма нищо, само светлина и грозде,
простор отворен с милостта на вятъра,
докато пяната последната си тайна издаде.

Сред толкоз много синьо, небесно или тъмно,
очите ни се бъркат, не могат да отгатнат,
мощта на въздуха, ключа на тайните подводни.