Светлината за огън, и за хляб – ожесточена луна,
жасминът приел тайнственост звездна,
а от страховита любов дариха нежните ръце,
мир на очите ми, на чувствата слънце.

Любов, колко бързо от дълбоките рани
сградата вдигна с устойчивост сладка,
победи злите нокти на ревност и злоба
и днес пред света сме с един общ живот.

Моя дива и сладка любов, скъпа Матилда,
така ще бъде докато времето
ни даде знак с последното на деня цвете.

Без светлина, без аз и ти ще сме тогава,
и отвъд земята и тъмната сянка на любовта ни разкошът ще продължи да живее.