Матилда – име на цвете, камък и вино,
на туй, що в земята се ражда и устоява,
в тази дума се зачва назаран растежът,
и в нейното лято на лимоните светлината гори.

В това име плават кораби от дърво
сред безкрая на огъня морско син,
и буквите му са като вода на река,
що се излива в сърцето ми пресушено.

Под гъста лоза намерено име,
като вратата на тайнствен тунел,
водещ към благоуханието на света!

О, похити ме с изгарящи устни,
с въпроси терзай  ме със среднощни очи,
но в твоето име да плавам и спя остави ме.