През планините падаш също като бриз,
тъй както изпод сняг поток извира,
косата ти гъста в своя шеметен трепет
украсата слънчева преповтаря за мен.

Сияйният Кавказ огрява твоето тяло,
в теб пада светлината, сякаш си бездънна ваза,
в която водата пременя одежда и пее
с прозрачното движение на реката.

Боен път се качва към върха отколе,
долу, в крепоста, блести подобно сабя
водата между стени, хваната в минерални ръце.

И внезапно гората дарява те с клонка,
с мълния от букет сини цветя,
и със стрелата незнайна на някакъв мирис див.