Обичам те не затова, че си топаз и роза,
или стрела от цвят, що огънят изстрелва,
обичам те, тъй както тъмните неща се любят,
прикрито, между мрака и душата.

Обичам те като растение, което не цъфти,
но носи в себе си потайна светлина;
от любовта ти, живо в тялото ми се събужда,
стаеното ухание, що идва от земята.

Обичам те и без да знам защо, кога, къде,
обичам те направо, без усложнения и гордост,
обичам те така, защото инак не умея,

по този начин, в който няма аз и ти,
със близост – моя става ръката ти на гръдта ми,със близост – очите ти с моя сън се затварят.