Докато ти в безкрайна пяна се потапяш,
вълни и синя сол те плискат в Исла Негра,
аз наблюдавам работата на пчелата,
отдадена в меда на своята вселена.

Тя в полета златист на равновесие по права
отива, идва, сякаш по незрима нишка хлъзга се,
във елегантен танц, с глада на кръшен стан,
с убийства на злотворното си жило. 

С цвят на бензин и портокал е дъгата й,
ловува тя като самолет из тревата,
някакво шило сякаш лети и изчезва.

Ти в този миг излизаш гола от морето,
завръщаш се в света, със сол и слънце напоена,ти – статуя огласяща простора, една сабя в пясъка.