|
Обичам парчето земя, което си ти,
в теб поляните са като планети,
друга звезда нямам. В теб се повтаря
многообразието на вселената.
Големите ти очи са моята светлина
от съзвездия вече угаснали;
кожата ти тупти като пътя на метеор,
който внезапно прекосява в дъжда.
Бедрата ти са за мен безкрайна луна,
безкрайно слънце е устата ти пълна с наслада,
сърцето ти жарко с дълги червени лъчи
е огнена светлина – мед тънещ в сянка.
Затуй обикалям пламъка на твоите форми с целувки,
ти – малка и планетарна, гълъб и география.
|
