next

От много време знае теб земята,
с премерена твърдост си като хляб и дърво,
телесна си, на гроздове абсолютна субстанция,
с тежест си на акация, на позлатен зеленчук.

Знам, че те има защото очите ти литнали,
светлина хвърлят като прозорци отворени,
защото си омесена с чилийска глина,
опечена в невероятна пещ кирпичена.

Животът се разтваря като въздух, студ и вода,
неясно е всичко, разпада се допре ли го времето,
става на прах още преди да дойде смъртта.

Но ти ще паднеш с мене като камък в гроб,
и с нашата любов, що никога не свършва,
ще продължи животът на земята.