Жадувам гласа, устата, косата ти,
из улиците се скитам гладен и мълчалив,
хляб не ме храни, утрото ме разстройва,
денем търся разлетия звук на твоите стъпки.

Изпитвам глад за смеха ти неуловим,
за ръцете ти с цвят на бушуваща жътва,
глад за ноктите ти – камъни бледи,
за кожата ти да ям, сякаш е цял бадем.

Бих глътнал лъча на твоята хубост,
величествения нос на надменното ти лице,
бих ял летливата сянка на твойте ресници,

назад-напред, пригладнял, душа из здрача,
диря те, диря сърцето ти топло,
както една пума из пустошта на Китратуе.*