В средата на земята ще разместя
елмазите за да те виждам ясно,
ти класовете житни пренаписваш
с перо от възвестяваща вода.

Ама, че свят! Че магданос дълбок!
Че кораб, плуващ по вълни от сладост!
Навярно ти, навярно аз – топази!
И няма сред камбаните раздор да има!

Да няма друго, а свободен въздух,
и  ябълки понесени от вятъра,
и сочна книга сред гората,

и там, де дишат карамфилите,
покров ще вдигнем от платно да устоим
на вечността на една целувка победна.