Да може любовта с уста да ме облъхне,
за да не страдам нито миг без пролет,
на болката продадох само двете си ръце,
днес, мила моя, остави ме с твоите целувки.

Скрий светлината лунна с твоя мирис,
вратите затвори със спусната коса,
и ако с плач се будя, не забравяй,
че във съня си съм едно изгубено дете,

което търси из листата на нощта ръцете ти,
и допира на жито, който ми отдаваш,
искрящо похищение на мрак и сила.

О, мила моя, няма друго освен сянка,
там дето придружаваш ме в съня ти
и ме даряваш със часа на светлината.