От гледна точка на съвременния читател разказите - разказани от дълбочината на преживените събития, които не носят документална определеност, но съдържат в себе си историческото време - ги определяме като митологични представи за събития от далечното минало.
Тези разкази се разкриват като сънища. Всеки от собствен опит знае, че в сънищата свободно се конструира структурата на събитията. Различни гледни точки на пространството и времето, деструктивни състояния и образи на хора и животни или хибридни форми на същества, абсурдни взаимоотношения. В миналото времето не е датирано, то е прастаро и всяка митологична история е самостоятелно събитие, автономно звено, сякаш то единствено дава отговор и определя характера и съдържанието на човешката общност. В разказа за мита се съдържат събирателни състояния, различни нива на човешка опитност. Космосът като събирателен образ на цялото битие, религията като възможност да се обясни светът от гледна точка на небесна или земна проекция на религиозната мисъл и социалния момент на живота, затворен в определено историческо време.
Тъй като структурните връзки са условни в митологичния разказ, свободата, фантазията и приказността на литературната форма й дават  богата възможност за разкриване на сюжета. Разказвачът не се тревожи за буквалната истина. Това е истината за преживяната реалност, по-скоро преживяна като разкази от човек на човек като се търси показност не отвън, а вътрешни състояния - енергийни вибрации, раждащи образи и събития, по-скоро символи на документалното събитие - разиграли се в праисторическо време.
Библията в по-голямата си част е една поетична метафора на събития започващи от сътворяването на видимия космос и интуитивни прозрения за Бога -Творец и неговия син, богочовека Исус Христос.
В моя образен разказ показан по-долу в отделни картини, аз се спирам на „Откровението на Свети Йоан Богослова“ от Новия  завет на Библията. Той е известен и с понятието Апокалипсис. Апокалипсис буквално се превежда като промяна. Видимият свят, сътворената форма е преходна. Тя отмира или постоянно се разрушава. От гледна точка на индивидуалното психично съзнание това е трагедия. Смъртта като преживяна реалност носи трагичен оттенък на цялото човешко битие. Преживяването на смъртта е онази хоризонтала, която човешката душа прескача и оттук започва Вярата.
Човек в метафизичен план вярва във свят, за който нищо не знае, но чувството му за уникалност и желаното безсмъртие определят образната му хипотеза за отвъдното.
Откровенията на Свети Йоан Богослова е един от най-абсурдните разкази в Библията. Разказ за края на света. Всяко родено начало има и свой край. Това се отнася и за нашия свят. Тази част от Библията е пророчество за свършека на света, за наказанието на грешните, фокусиращо се най-вече върху творящото Зло Начало на тази земя. И накрая на този разказ – сътворение на Ново Небе и Нова Земя с обещание, че Злото е изкупено.
От тук нататък моят анализ се прехвърля върху графичния цикъл от 23 литографии „Апокалипсис сега или винаги“.  Работен и завършен през 2000-та година. Той е повлиян от библейския текст на пророка Свети Йоана Богослова. Първо ще се опитам да обясня заглавието на графичния цикъл. Човекът и светът постоянно се променят по принцип. Промяната е естествена и незабележима. Друг път е крайна, разрушителна, трагична.
Бих казал, че моят прочит е свободен. Той сякаш не забелязва събитията, а търси внушенията от дълбоките пластове и то като образи, синтезирали енергията на сюжета. Пластичната форма на графичните композиции не е илюстративна. Мисля, че това е съавторство, импровизация от образи, даващи представа за литературния оригинал - но сведен до един интуитивен, пластичен превод - подчинен на собствено условно пространство, структурирано по формален характер и наситено чрез своите пластични връзки, превеждащи апокалиптичната идея на Откровението.
Тези формални структури са: силна деформация, деструкция като нова конструкция, играта на светлото и тъмното, нюанса на черния цвят, линията като граница на формата и поетичен сигнал на моите настроения. Разкривал съм не сюжета, а песента на енергията, превел съм вибрацията на разказаните истории като пластичен художествен образ за пророчеството.

Проф. Николай Майсторов
Мит и художествен образ
LIthographs
Drawings
Рисунки
Литографии
Nikolay Maystorov
<<<
<<<
©
©