Едра жена, месеста ябълка, топла луна,
тежък мирис на водорасли, тиня и светлина,
каква яснота тъмна се отваря между твойте колони?
До каква древна нощ се докосва човек в своите чувства?

Уви, любовта е пътуване през вода и звезди,
с въздух задъхан, с внезапна буря брашняна,
любовта е битка на мълнии,
две тела от една капка мед победени.

С целувки измервам твоята малка безкрайност,
твоите брегове и реки, твоите малки селца.
Огънят в слабините, превърнал се в сладост,

тича по тесните пътища на кръвта,
докато се излее в карамфил нощен,
като лъч блесне за миг в мрака и свърши.